Старите бани на село Баня - Римската баня, Турската баня, Благата вода и църквата Св. Георги
Снимка: Алиса Селезньова, CC BY-SA 3.0, Wikimedia Commons (лиценз)
В центъра на село Баня, Разлог на няколкостотин метра са събрани две исторически минерални бани, открито течащ горещ извор, общинският минерален плаж, църква от 1835 г. и паметник на въстанието от 1878 г. Предлагаме пешеходна обиколка с това, което е известно за всяко място, и с уточнение какво може и какво не може да се види отвътре.
Баня, община Разлог, е застроена около топлите си извори и това се вижда най-ясно в центъра на селото. За час и половина спокойна разходка ще видите двете исторически бани, извора, който ги е захранвал, общинския минерален плаж, главната църква и паметника на Баненската буна. Важно уточнение преди тръгване: в селото има три различни неща с думата "баня" в името - старите исторически бани, новата обществена минерална баня на общината и Термо СПА хотел Римска баня, който носи името на старата баня, но е отделна съвременна сграда. Тази статия е за историческите.
Защо тук има толкова топла вода
За броя на изворите в публикациите се срещат различни числа. Община Разлог пише за 72 термални извора с температура 45-58 градуса - една трета от минералните извори в Югозападна България; Министерството на туризма брои 27 естествени каптажи, чешми и извори и 8 сондажа с дълбочина 85-500 м; в хотелски сайтове и медии се срещат "над 70" и 75. Находището се нарича Гулийна баня, е изключителна държавна собственост и е предоставено на Община Разлог. По Министерството на туризма водата е гореща, около 57 градуса, с рН 9,3 и слаба минерализация. Описание от 1891 г., цитирано в Уикипедия, казва, че в Баня извира гореща минерална вода, цял поток, и при самия извор не може да се трае.
Спирка 1 - Старата Римска баня
Старата Римска баня, наричана и Старата българска баня, е в центъра до минералния плаж. По данни на общината е построена вероятно през 16-17 век с типичен клетъчен градеж в римски стил - каменен ред се редува с три-четири реда плоски печени тухли. Сградата е сводеста, с малки отвори, ниши и светилници и комин до входа; общината я нарича уникален паметник, запазен и до днес. В Уикипедия обаче същата постройка е описана като втора турска баня, а легендата за Филип Македонски, която се среща в медии, е предание. По описание на местен хотел банята има вградени канали за топла вода с около 54 градуса и самопочистващ се басейн, а по традиция сутрин е била за мъже, следобед за жени.
Спирка 2 - Турската баня и Благата вода
Турската баня, известна като Муртина баня, е от XVII век по Уикипедия и по данни на общината е построена по подобие на Римската. Най-интересното е водозахранването: топлият извор Благата вода тече открито до постройката, за да се охлади, преди да влезе в банята. По описание на местен хотел банята е типична османска обществена баня с два входа, вода 54 градуса и съблекалня от 1907 г. - непотвърдено от официален документ. Изворът е ремонтиран през 2018 г. с три подпорни стени и нови зелени площи и е единственото място, където виждате горещата вода на Баня свободно и безплатно. Внимание с деца - водата е гореща при изтичането.
Спирка 3 - Минералният плаж
Непосредствено до Турската баня е минералният плаж - общинският открит басейн, открит през 1967 г., с размери 50 на 20 м, по общината един от малкото минерални басейни с почти олимпийски размери в района. Има среден и детски басейн и спортна площадка в парка пред банята. Работи от юни до септември; през останалото време се разглежда отвън. Това е най-новата брънка във веригата: исторически бани от 16-17 век, общински плаж от 1967 г. и обществена баня от 2026 г. на едно и също находище.
Спирка 4 - Църквата Св. Георги и центърът
Църквата Св. Георги е трикорабна псевдобазилика от 1835 г. Освен нея по данни на общината в селото има храм Св. Успение Богородично, Евангелска (Конгрешанска) църква и осем параклиса в землището. В центъра са кметството, пощата, аптеката и ресторант При Спаска зад кметството - удобно за почивка по средата на обиколката. Читалище Просвета - 1908 на ул. Ангел Даракчиев 6 е мястото за въпроси за местната музейна сбирка, чието работно време не е потвърдено.
Спирка 5 - Паметникът на Баненската буна
На кръговото до училището е паметникът на Баненската буна - колона от черен гранит, около 3,5 м, открита на 14 ноември 2008 г. за 130-годишнината. На 14 ноември 1878 г. тук е решителното сражение от Кресненско-Разложкото въстание; селото е разрушено, а около 25 000 души от Разложко бягат в Княжество България. Две години по-рано, на 28 март 1876 г., в Бориковото кафене в селото е създаден революционен комитет. Селото е освободено през октомври 1912 г.
Какво може и какво не може да се види
- Отвън всички обекти са свободно достъпни по всяко време, без вход.
- Дали двете стари бани работят за къпане и могат ли да се разгледат отвътре, не е публикувано. Не обещаваме достъп до интериора - питайте в кметството.
- Минералният плаж е отворен само от юни до септември; новата обществена баня - всеки ден, с цени от 5 евро.
- Музейната сбирка е по предварителна уговорка през читалището или кметството.
Ако искате да продължите с историята, Баня е родното място на Неофит Рилски (1793), наричан патриарх на българските учители, на учителя и книжовника Иван Асянчин и на генерал-майор Йордан Венедиков; в землището има над десет археологически обекта, включително скалното светилище Каменот на 1,2 км южно, а находки от 11 век пр. Хр. са открити в местността Бресто. Останалите места в района са в статията Банско, Разлог и Добърско от Баня.